Ние българите обичаме празненствата. Имаме лични, национални, календарни, църковни празници. Няма нищо лошо в това, ние и нашите семейства, да честваме всички тях. Хубаво е да почитаме традициите, но също така трябва да се знае историята около тях. Тук поставям въпроса за историята, българщината и символиката и отварям темата за Българския трибагреник. На националния празник – 3-ти март – много българи ще развеят националния флаг в израз на родолюбие и дълбока почит към тези, които са дали живота си за свободата на България. Но колко от тях знаят защо знамето ни е точно в тези три цвята, какъв е техният символизъм?
Науката занимаваща се с изработването на знамена и всякакви видове флагове се нарича „Вексилология”. Думата произлиза от латинското vexillum, което се превежда като военно знаме, използвано от римските легиони. Първообразите на съвременните флагове в Европа и Близкия Изток са били предимно дървени, метални и кожени изображения, а в Далечния Изток – разноцветни платнища. Днес символната тежест при знамената се изпълнява от цветовете и техните комбинации, като най – разпространената форма е правоъгълната. Първите флагове са били изработени още преди 5 000 години в Египет. С тях древните египтяни си служели, за да покажат, че на дадено събитие присъстват определени личности или богове. Флаговете са били отличителен белег и за корабоплаването. Постепенно с възникването на националните държави и утвърждаването на държавността, възникват първите национални флагове.
Навсякъде из литературата ще се срещнат фрази като”… от най – стари времена знамето е считано за изразител на национална идентичност и символ на мощта и суверенитета на един народ. Няма държава бе име. Няма армия без флаг.” Истина е… Ако функциите на герба се свързват основно с правните характеристики /свобода, собственост, самоличност/, то знамето с историческото си развитие приема значението на власт и най – вече на принадлежност. В цветовете на своя флаг, древните народи закодират спомена за своето минало и същност, която трябва да съхранят. Много от националните знамена залагат на трицветната символика, имаща за цел да подчертае гражданските ценности. Полумесецът пък се превръща в символ на исляма и се среща често в националните флагове на мюсюлманските държави. Цветовете могат да изразяват различни неща – природа, небе, море или по абстрактни понятия като вяра, мир, единство на нацията.
Днес Българското знаме е съставено от бял, зелен и червен цвят, разположени съответно хоризонтално един под друг. То е обявено официално за знаме на Княжество България през 1879г., като не е било ясно какво точно би трябвало да символизират цветовете. И до днес няма единодушие какво означава всеки един от тях.
В днешните учебници е записано: : „Белият цвят олицетворява свободата, зеленият – зелените гори и полета на България, а червеното – кръвта на загиналите за свободата на България герои и жертви.“ На първо място е поставен белият цвят – символ на духа и духовността. Макар и войнствен по принуда, но по същност миролюбив народ, сме оставили червеното да стои най-отдолу на нашето знаме. Интересно е, че във време на война, Българското знаме се обръща на обратно, т. е. с червения цвят най-отгоре. Така нашия флаг се превръща наистина в един символ на нашата национална идентичност, древен произход и мощ.
Според една от по-малко разпространените легенди, нашият трибагреник е пряко свързан с бойната слава на армията ни. Цветово знамето е свързано с древната българска войска. Лявото й крило е имало завързани бели лентички на копитата. Това били леко въоръжени конници, които се славели със своята бързина и изненадваща атака. Дясното крило било съставено от тежко въоръжена конница, която имала завързани червени лентички. В средата били разположени елитните български войски, със зелени ленти на копитата. Белият цвят символизира мира и чистата и свята република, зеленият – плодородието на българските земи и гората – закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният – смелостта и надеждата на народа.
"Горда Стара планина, до ней Дунава синей, слънце Тракия огрява, над Пирина пламеней Припев: Мила Родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах те нямат край”
