Традициите и тяхното спазване, са онова, което прави сватбения ден малко по – различен, интересен и запомнящ се в сравнение с всеки друг обикновен празник. С годините много от ритуалите, пренасяни от поколенията, са се видоизменили и модернизирали под влиянието на традициите в Западна Европа и Америка. Тук накратко ви представяме типично български сватбени обичаи:
- Взимането на булката от дома й
Вземането на булката е било акт с фактическо значение – тя реално напуска къщата на родителите си за да се пренесе в къщата на свекърите. И до днес се вярва, че младоженката не бива да излиза от дома си, преди да е откупена символично от бъдещият си съпруг и неговите роднини. Изключително важно при сватбените обичаи в България е откупването на младоженката, символизиращо преминаването на момичето от свободна в омъжена жена. Съответно бръсненето на младоженеца се прави преди вземането на булката и символизира края на ергенския живот.
Обикновено булката се приготвя със своите приятелки в най-вътр
ешната стая, чиято врата е заключена, заключена е и входната врата. Когато младоженецът и кумовете стигнат до дома на булката, те трябва да преминат през три порти, да се преборят с трудности и да откупят булката, като напълнят обувката и с пари, докато тя й пасне идеално. Младоженецът може да бъде подложен на интервю от страна на таткото на булката. Той трябва да обясни пред вратата какъв съпруг ще бъде: ще се грижи ли за жена си и за дечицата, които тя ще му роди, ще й бъде ли верен, ще й помага ли в съвместния живот. По стара българска традиция трябва кумата да се промъкне при булката и да я забули, преди да я види младоженеца. След като успява да отвори всички врати по пътя, младоженецът може да прегърне своята бъдеща съпруга. След радостната среща булката трябва да закичи роднините и кумовете с цвете или ботониера. Останалите гости ги закичват шаферките. Бутониерата се закача от страната на сърцето и върху сакото, когато има такова. Към края на семейната сбирка в дома на булката е време и за извеждането от дома й. Обикновено първи излизат младоженецът и кумовете, а булката бива извеждана от баща си и след това бива предавана на младоженеца. Това създава един много хубав и личен момент за тримата. Майката на булката лисва чаша с вода пред младоженците. Така майката орисва символично младоженците да им върви по вода. В някои краища на България булката чупи чиния с жито, монетки и яйце, хвърляйки я зад гърба си.
- Църковна церемония
Бракът е тайнство, в което младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и чрез благословение от свещеника получават божествена благодат. Тази благодат освещава техния брачен съюз, въздига го до духовното единение на Христа с Църквата и им съдейства да постигнат целта на брака: единодушие между двамата и взаимно подпомагане по пътя към съвършенството и спасението. Църковният брачен ритуал в миналото имал две разновидности – обручение (църковен годеж) и сватба (венчание). И двете били публични церемонии, извършвани единствено в църква. Годежната и сватбената церемония съдържали много от елементите, които характеризират и днес традиционните православни брачни обреди. Изричат се благословии за здравето на двамата, пожелания за раждането на деца и възхвала на Бога, Исус Христо и Богородица, заради тяхната закрила и подкрепа.
Обручението: Обручението е нещо като символичен годеж на младоженците. Твърди се, че е добре при влизането в храма и двамата младоженци да стъпят първо с десния крак. Свещеникът подава на младоженеца и после на невестата запалени свещи, които са свързани помежду си с панделка и прочита молитва. Обручението е символ на взаимното съгласие и хармония в отношенията между младоженците. Църковният годеж се извършва в придвора на храма, където след молитва, свещеникът поставя венчалните пръстени на младоженците, а кумата ги разменя. Размяната на пръстените показва искрени мисли и чувства. Пръстенът винаги се поставя на безименния пръст, защото според Древните Гърци вените от него отиват директно към сърцето. Кръглата форма е символ на вечността и безкрайната любов.
Венчание: Следва тържествен вход в централната част на храма, където се извършва венчанието. Поставят се 
корони на главите на булката и младоженеца. Именно това коронясване се превръща в отличителна черта на сватбената церемония, известна като венчание. Има няколко обяснения на този обичай. Съвременното православно учение представя короните като символ на честта, уподобявайки младоженеца и булката на цар и царица. По-религиозно обяснение, отбелязва техния статус като членове на царското семейство в небесното царство. Според св. Йоан Златоуст брачните корони са символ на победата над плътта. Брачните корони представлявали и християнски вариант на езическите венци от цветя, символизиращи честта на брачната двойка и магията за предизвикване на плодородие. Символното значение на короните е, че младоженците са абсолютни господари да управляват собствения си живот.
След коронясването, младоженците обикалят три пъти маса(олтар), на която са поставени Евангелието, една чаша и една свещ. Трите обиколки представят тайнството на Света Троица, а кръгът е символ на вечността.
Церемонията свършва с приемане на хляб и отпиване на вино от обща чаша като образ на Светото причастие. Свещенникът благославя обща чаша с вино и дава на младоженците да отпият, за да знаят че както виното има еднакъв вкус и за двамата, така и радостите и скърбите в живота трябва да се споделят взаимно.
- Захранването при влизането в рестораната от двете майки
Една от най-старите български традиции е захранването. То се извършва от двете майки. Те посрещат младото семейство с питка, сол и мед. Тъщата държи питката, а свекървата чупи парченца от нея и захранва младоженците. Първият залък от питката задължително се дава на новия член на семейството – булката. Той трябва да е солен, за да може с лекота да преодолява трудностите, които ще й предложи семейният живот. След това солен залък се дава и на младоженеца. Вторият залък е сладък – той е символ на сладките мигове в техния бъдещ съвместен живот. Дават се и на кумовете, за да споделят с тях сладките моменти в живота им.
- Ритане на менчето
Следва младоженката да ритне менчето пълно с вода и цветя, за да се види, какво ще е първото отроче на младото семейство. В едно менче се слагат бяло и червено цвете. Вътре също трябва да има и вода, за да върви по вода на младосто семейство. Бялото цветеже символ на мъжка рожба, червеното – на женска. Според традицията, когато булката ритне менчето, което цвете първо се покаже – такава ще е първата рожба на младото семейство.
- Чупене на питка от младоженците
В разгара на тържеството се прави разчупване на обредната пита от младоженците. Изправени пред всички, младоженците застават с гръб един към друг и с високо вдигнати ръце разчупват обредната пита. Целта е да се види, кои ще отчупи по-голямо парче, съответно той ще командва в семейството. И да се знае кой повече ще дава в новото семейство.
- Кумска ръченица
Много популярен е и друг ритуал – даруване на кумовете. Кумската ръченица е танц на кумовете с торта и петел, понякога може и пита. В разгара на празника идва ред да се поднесат дарове на кумовете. Пред официалната маса излизат танцьорите, които носят даровете. Ако няма специално предвидени танцьори, тогава момче и момиче, представители на всеки от родовете, с торта и печено пиле започват “кумовата ръченица“. Обикновено под звуците на този танц, кумовете се “надиграват” с танцьорите, за да покажат чий корен е по-здрав и по-силен, пък и кумата да знае какви дрешки да приготвя: сини или розови. За да бъде по-интересно и за да бъдат по сладко консумирани след това, тези неща трябва да бъдат спечелени или с надиграване, или откупени с пари, могат обаче да бъдат и откраднати. Това продължава докато кумовете успеят да си вземат даровете. Събраните пари в надиграването се дават на младоженците за старт в семейния живот.
