Виена е място, което трябва да бъде посетено и усетено в дълбочина. Композитори, художници, политици…. – определено има какво да се научи и да събуди любопитството ти към този така пленителен, строг град. Някъде бях чела, че Виена е толкова старо населено място, колкото е и Рим. Имах план за посещението му и забележителностите, но не се получи така както го бях планирала…. и по – добре Успях да се повозя и на виенското така прехвалено метро, тъй като за наше щастие успяхме да намерим идеално място за паркиране на автомобила ни. Извън централната част на града на паркинги P+R /Park & Ride/. Евтино и с достъп до метро. Чудесно! Бях много положително изненадана от изключителната градска инфраструктура и тежкия труд и стратегическо мислене, който е трябвало да положат с годините хората, за да създадът в такъв вид това бляскаво и култивирано място. Слизайки от метрото, в централната част на града пред мен изникна изключителната църква Св.Карл (Karlskirche). 
Прекрасно бароково творение, каращо те да се отпуснеш и насладиш на величието, което се открива пред теб. Младите двойки насядали около фонтаните, наслаждавайки се на ласките си; японски туристи с големи фотоапарати снимащи всичко около тях – денят беше идеален! Следващата ни спирка беше Операта и Дворецът Белведере. Една от мечтите ми като малка, беше да облека официална рокля и да посетя Виенската опера. 
За съжаление времето ни притискаше и успях само да я видя, но не й да се насладя на „Дон Жуан” на Моцарт. Всеизвестен факт е, че Виена е прочута и като „Градът на музиката”. Докривя ми, но си казах, че и за следващия път трябва да си оставя нещо. А и тези 6 часа, които ни оставаха, определено нямаше да ни стигнат за цялото великолепие на този град.С бърза крачка се отправихме към Музеите близнаци. Много исках да ги видя, тъй като ми бяха говорили за тях.
Струваше си. Това бяха Музеят на изящните изкуства и Природонаучния музей. Нямахме време да влизаме в тях и да разглеждаме запазените творби на Рафаело, Веласкез, Микеланджело, а също така и скелети на динозаври и т.н. Снимахме на бързо и с бодра крачка се отправихме към следващата забележителност и тя беше Дворецът Хофбург. В него се помещават Националната библиотека, Императорската съкровищница, Етнографския музей и много други.
Леко уморена се излегнах на тревата в градините на двореца. Това беше нещо нова за мен, но определено всички останали не се притесняваха да го правят. Дали не трябваше да отделим време да влезем и да разгледаме поне съкровищницата?!? Казват, че е достатъчно да видиш само първите зали и да се наситиш на многото скъпоценни камъни и корони които са наредени пред теб. 
Гладът се обажда. Време е за хапване. Реших да спазя традицията и да обядвам виенски шницел. Разхождайки се, открихме едно изключително заведение в близост до Университета, което предлагаше дори и обедно меню през седмицата. Противно на очакванията ми, не беше скъпо, дори цените бяха доста прилични. Но останах изумена от размера на месото в чинията си. Наистина е вярно, че шницела задължително трябва да излиза от чинията ти. Това е нормалния размер на порцията – огромна. Ако обичате да хапвате телешко – това няма как да не ви хареса, стига да е приготвен както трябва – крехък и сочен. Обикновено се поднася с гарнитура
от зелена салата или салата от краставици и картофена салата, или задушени картофи с много магданоз и четвъртинка лимон. Идеалния завършек за мен беше чаша студена бира. Ако консумирате това ястие за вечеря, подобаващата напитка е червено вино – така казват местните гастрономи. С пълни стомаси беше време и духовно да се до обогатим. В града на Дунава две от следващите изненади, които ни очакваха бяха Кметството и Катедралата Свети Стефан. А след това и идеалния завършек – Торта Сахер. Достъпът до Кметството беше доста затруднен защото бяхме точно по времето на Филмовият им фестивал. Имаше много скамейки и програма с различни филми. На толкова хубаво и централно място, че е винаги в центъра на културния и празничен живот в града, най-вече на Коледа. В близост до Кметството се намират Парламента и Театъра. Вдигайки поглед нагоре, няма как да не видите камбанариите и цветните керемиди на готическата катедрала Свети Стефан – символ на Виена. Исках да я видя от близо и отидохме. За мое съжаление спокойствието ми се наруши след като видях огромна тълпа хора около 
нея. Беше някакво безумие – викове, снимки, бутащи се хора… Имаше много красиви файтони с коне, които можеш да си наемеш за обиколка из града; но някак си чара изчезна от картинката пред мен. Наистина градът излъчва достолепие и спокойствие, но това място не беше от най – спокойните такива. Обяснявам си го, тъй като това е една от най – големите забележителности. Дали и на други „топ” места в града би била същата лудница?!? Ооооо да! Поредното доказателство беше така търсената от мен Сладкарница Сахер. Намерихме я, хапнахме едни от най – известните виенски шедьоври в кухнята, но цената която платихме беше освен материалната, също така и чакане на опашка близо 1 час, и ужасното отношение на персонала на сладкарницата към Хотел Сахер. Сладкиша беше изключителен, но определено не беше единственото място където го предлагаха. Сладкарница Аида беше едно идеално решение в случая – спокойно място, приятна атмосфера, вкусна торта и добро настроение. Препоръчвам! От там могат да се закупят марципанови топки с лика на Моцарт като подарък, а също така и оригиналната торта „Сахер” в дървена кутия. За съжаление дойде време да хващаме метрото в обратна посока и да се отправим към следващата ни дестинация – Чехия. Виена я усетих като мое място – там бих се върнала отново… Остана още какво да се види: Дворците Белведере и Шьонбрун, да изгледам някоя опера, а и не се качих на виенското колело. Останах впечатлена от богатата културна сцена, история, архитектура и градоустройство. Град на изобилие и възможности!
