Дъжд вали, ах нека вали !

Обичам, когато вали. Обичам мириса на дъжда. Обичaм малките кристални капки,  докосващи кожата ми. Лятото вече е тук, но времето навън сякаш е пролет. Редуват се слънчеви и дъждовни дни. На някои хора това им действа подтискащо, на други – не. Аз си седя на терасата, с чаша кафе в ръка, гледам дъждовните капки и слушам песента на дъжда. Няма никой по улиците, всички бягат мокри към домовете и офисте си. Изглеждат някак нацупени, уплашени, дори и гневни. Защо се гневим на природата?! Наистина улиците са кални, минаващите коли през локвите също не допринасят за доброто настроение на хората…

Аз не бих казала, че гледам през розови очила, но картината пред очите ми е малко по – различна. Аз не виждам локви и кални улици, нито пък се гневя когато се измокря. Все пак това е природа! След забързаният ни живот изпълнен с тревоги и задачи, тази глътка свеж въздух, особено след един прекрасен дъжд, ми вдъхва живот. Капка по капка той пада в ръцете ми, по раменете и лицето ми. Не ме е страх, че ще ми се разтече грима или ще ми се намокри косата. Напомня ми за детството, свежо, изпълнено с блаженство и радост. Странно е това чувство, сякаш се прераждам. Сякаш тези малки, съвършени капчици вода имат вълшебството да измиват света и хората. Сякаш всяка една падаща капка заглушава мислите ми. Става ми уютно и някак изчезват бурите от емоции в съзнанието ми. Понякога толкова много ми се иска да скоча с двата крака в някоя локва, като малко дете. Може би ми се иска все още онова безгрижие да го има.

Гледам цветовете на дърветата поемащи капки живот – жадни и цветни. Най-прекрасният момент е събуждането за нов живот. Гледам мокрите птички. Колко са радостни от безплатното къпане и танцуват ли, танцуват…. Гледам небето, когато вали е толкова чисто и простичко. Уханието на свежест изпълва дробовете ми. Странен е този аромат и толкова да го обичам. Има една песен „Дъжд” на група Жар – доста стара, но толкова истинска. “…Дъжд вали, вали и земята се буди, земята се чисти от всичко ненужно и гнило…”.

Обичам мириса на дъжда и шума от капките му. Обичам го, когато ме мокри до кости и ми припомня, че съм жива. Дъждът е този, без който няма живот!