Има места в света, за които човек не предполага колко са красиви, докато сам не ги види. Дори и тогава може да не повярва на очите си…. а може и да поглдне през нечия друга призма, поглед… Ето го и моят такъв.
Февруари месец е, студено е… След Коледните и Новогодишни изпълнени с много празнични семейни и приятелски бурни почивни дни, сякаш имах нужда от глътка по-различна емоция. Нещо специално за мен. Нещо различно. Исках да почувствам отново тази така сладка умора в краката си, а в очите ми да блещукат отново горящи пламъчета.
Една дестинация ме приканваше от доста време да й обърна внимание, но сякаш не оставаше време за нея. Ето сега е моментът. Купих билети, запазих апартамент и потеглих. Здравей Ланзароте! Привет Канаски острови!
Както винаги имах някои идеи за обиколки и разходки, но този път бях доста по-обрана в организацията. Няколко забележиттелности, който няма как да бъдат подминати и случайността. Този път тя беше моят екскурзовод, асистиран до кякъде и от каприза. Дори и през февруари островът приема посетители. Дневните температури бяха между 17 и 23 градуса. Идеално време за разходки и спращи дъха преживявания.
Лансароте (Lanzarote) е четвъртият по големина остров от Канарския архипелаг. Той е с вулканичен произход, като на територията му са разположени около триста вулкана. Затова голяма част от острова е покрита със застинала лава. Както един мой приятел каза: “Стъпвайки тук сякаш стъпих на Марс“. Наистина Лансароте е значително по-скалист и безплоден от останалите острови в архипелага /Гран Канария, Тенерифе, Ла Малма и…/, дори малко зловещ, но изпълнен с много история, красиви пейзажи и собствен дух. Дух, който е навсъкъде около теб. Принуден си да се доверяваш на непознати и да оставиш зад гръба си познатия комфорт на дома и приятелите и да се докоснеш до късче лава.
И така… полет Нюрнберг – Лансароте – около 4 часа. Прекрасно розово небе и прокрадващи се слънчеви лъчи… Без много отегчителни подробности.
Грешката, която направих е, че не взех рент-а кар още от летището, когато кацнах, а го направих след 2 дни. За да се наслади човек на тази перла на Канарските острови е нужно да има кола на разположение. Цените за наемане са изключително евтини и всеки може сам да си планира екскурзията или почивката с возилото под ръка. Аз лично съчетах и двете.
Апартаментът, който бях запазила се намираше в град Аресифе. Той е столицата на острова и е разположен в източната част. Това е търговско и пътническо пристанище, в което пускат котва търговски кораби и круизни лайнери.
Първият ден отделих на града с малко опознавателни обиколки, танци с местните по улиците /тъй като улучих времето на карнавалите/ и удовлетворяване на гурме желанията ми. В ресторантите на града може да се опитат ястия от прясна риба, уловена от местните рибари, и да се дегустира вино, произведено от лозята, отглеждани върху вулканичната лава. Направо поезия. Двете крепости на Сан Габриел и Сан Хосе задължително трябва да бъдат посетени. Служили са за защита от пиратски атаки, които преди векове изобщо не са били малко. Поне на мен ми бяха доста интересни.
Успях да посетя и старата столица на острова с автобус – град Тегисе (Teguise). Спокойствие цари навсякъде. Облика му е запазен от 15 век, а павираните улици са много интересни и разходката по тях е изключително удоволствие. Малките магазинчета, местните ресторантчета и белите къщи с вулканични камъни завърщват цялостното усещане за изключителност.
Третият град, който посетих и по чиито улици се разходих беше Плая Бланка. Може би това е един от най-посещаваните курорти на острова, поради разнообразието от хотели, ресторанти и красиви плажове. Сякаш този курот не можа да ме докосне много, но сладоледа е друга тема. Там беше най-добрият сладолед който бях яла от доста време насам.
Местата, които определено заслужават цялото внимяние са национален парк Тиманфая (Timanfaya National Park), Jameos del Agua и Зелената лагуна. Като за Лагуната и Националния парк отделих 1 специален ден и за пещерата Jameos del Agua още един такъв.
Както вече споменах, територията на вулканите е най-голямата природна забележителност на Лансароте и по-конкретно национален парк Тиманфая. Единствения начин да се разгледа вътрешността на вулканичния парк е с автобус. Входа за него е около 20 евро и обиколката на кратерите е включена в цената (на испански, немски и английски език). Разходката е около 30 мин. За любителите екстремисти, тя би се харесала много, тъй като завоите са много остри а пътят е много тесен. Могъществото на природата е създало изключителен “лунен пейзаж”, заради който определено бих се върнала. Изграден от вулканична лава парк, с огромна площ, докосващ се до водите на Северният Атлантически океан. За гурме туристите е на разположение ресторантът Ел Диабло със специалитетите си на вулканични камъни. Мммм вкусно…
Бих добавила, че има пешеходни пътеки със зашеметяващи гледки, но за съжаление на места разходките са забранени. И да… разбираемо е защо. Въпреки това всеки може да открие парка по свой собствен начин. Или на опознавателна обиколка на камила, или на разходка с джип или просто ползвайки услугите на автобусите за разходките из кратерите.
Денят завърших посещавайки района El Golfo и по-специално естественият амфитеатър и зелената лагуна – Charco de Los Clicos. Лагуна, формирана в резултат на наводнения, а зеленият цвят на водата се дължи на водораслите, минералите и големият брой уникални микроорганизми, които обитават това място. Не случайно товя място е обявено за прировен резерват. Картичките с тази лагуна, които човек може да купи са навякъде и бледнеят пред красотата й на живо. Този контраст зелено езеро и черен пясък е все още пред очите ми – изключителност!
Какво представлява Jameos del Agua и дали си струва да се посети? Оооо да! Намира се в северната част на острова и представлява пещера формирана от изригването на вулкана Monte Corona.
Вътре се намира едно изключително естествено езеро, което променя дълбочината си в съответствие с приливите и където за първи път видях раци албиноси – единствените по рода си; без черупки и светещи като малки лампички. Наистина прекрасно място във вулканичен тунел, запазило вида си от много години, частично опитомено, но и някак диво и дишащо. Там бих могла да кажа, че се изгубих. Но не в буквалният смисъл, а потънах в естественото; изгубих се във времето. Някак си усетих за себе си, че забавлението при този вид експириънс е естетиката на изгубването.
Също така впечатляващи бяха и концертната зала издълбана в скалата и кристално синият басейн измежду черните вулканични скали. Прекараните 30 мин.там, седейки на пейка с вино в ръка бяха наистина идеален завършек на моята обиколка.
И така 4 дни ми бяха направо недостатъчни да разгледам целият остров, така че второ посещение със сигурност ще има. Било то да посетя Кактусувите градини, музеят на César Manrique или просто плаж и ароматното вино от местните винарни. От живущите в района разбрах, че виното от Лансароте е мощно като вулканите, изригвали на острова и също така с много наситен вкус като вулканичната пепел, която задържа всяка капчица роса – така оскъдна за това толкова прекрасно късче от Испания.
