Сред мъглата от „Страх” се виждат лъчи на надежда

(......от "Нещо преживяно")

На кръстопът – между ограниченията и желанията които изпитвам. Необяснимо бе за мен, че винаги когато се двоумя, някак винаги тръгвам по тъмната пътека и събирам първо негативни мисли и се убеждавам сама себе си, че всичко това не ми е нужно. Защо? Защо го правя? Събирам мислите и емоциите си и…. Всичко това ме напряга изключително и дори сякаш напрягам семейството си, без дори да го желая.

Осъзнах, че споделянето е ключът към всичко. Да задържам каквито и да било емоции – положителни или негативни е не само нездравословно за мен, но и подтискащо. Трябва да бъда открита пред близките си, но преди всичко пред себе си. И най-вече да разбера от къде е този страх и как да се справя с него. Това е Проблемът. Той ме кара да се чувствам нестабилна и физическото му проявление са тези наситина ужасни паник-атаки, за които толкова се говори и които за щастие преживях.

Знам, че трябва да намеря баланса в себе си; да спра да лавирам между красивите сънища и дългите тъмни вечери пред телевизора. Трябва да попитам моето „Аз” какво точно искам и да не ме е страх от отговора. Имам избор и той трябва да е утвърждаващ, здрав и точен.

В крайна сметка аз съм автор на собствения си живот. Аз пиша книгата на моето съществуване и знам, че ще изпадам в тези „несигурни” ситуации, но с ясна цел и здрава мислъл, мога да продължа напред. Аз искам да усещам приятния полъх на вътъра и парещите лъчи на слънцето по кожата си. Искам да пея заедно с птиците и да мина спокойно по въжения мост над реката. Искам да живея Живота, а не да бъда страничен наблюдател обзет от апатия. Разбрах, че колкото повече се страхувам, толкова по-малко време ми остава да живея истински. Трябва да се науча да бъда по-решителна и да приемам резултатите, колкото и трудни за мен да бъдат понякога. Не всичко зависи от мен и трябва да бъда умерен оптимист. Знам, че не бива да допускам песимизма и отрицателните мисли да надделеят. Опитвам се, защото знам, че това ще ми навреди много повече. Дори и претърпяла големи разочарования и болки, не бива да се оставям по течението, да се самосъжалявам и страхувам. Трябва да приема случилото се .

В крайна сметка няма случайни неща и така е трябвало да стане. Избор, който е най-труден за мен. Но аз го правя и смятам да продължа Напред! Наскоро прочетох, че „Трудните избори са тези, които ни помагат да станем такива, каквито сме, а не такива, каквито светът ни диктува”.