Лятото дойде, а с него и ваканционното настоение и желанието за почивка и пътувания. През тази част на годината в България е доста по – топло от Германия и определено имам опит с жарки лета и тежки жеги. И точно тези високи температури Не ми липсват. Обичам лятото, но не и жегата. Определено предпочитам сянката, мириса на морето, пясъка в краката ми и морския бриз в косата ми през тази част на годината. А и еднин коктейл не би ми навредил. За съжаление обаче, в тези времена на Корона вирус и карантини е трудно човек да планира почивката си. И реших! Да избягам от жегата на приятно място, не далеч от Нюрнберг, където има вода, има настроение и слънце и също така и места за разходка и отдих – езерото Химзее (Chiemsee). Химзее е магия, която всеки сам трябва да открие и усети!
Преди около месец го посетих. На кратко да ви запозная с малко повече инфирмация за това така спокойно и вдъхновяващо място…
Това е най – голямото езеро в Бавария и третият по големина сладководен басейн в Германия. Възхитена бях от красотата му. На юг от него са разположени Алпите То се е образувало преди повече от 10 000 години от топенето на алпийски глетчер. Намира се не далеч от Мюнген и е достъпно както с автомобил, така и с влак. То е предпочитана дестинация както за еднодневни пътувания, така и за повече почивн дни. 64 километра е и е свободно достъпно.
Тръгнахме рано сутринта от Нюрнберг. Пътувахме около 2 часа и половина до езерото. То е лесно достъпно и в непосредствена близост до магистрала А8. На около 1 час път с кола е от Мюнхен. Спряхме автомобила си на безплатен паркинг на около километър от пристанището Приен ам Химзее. Ако пък не ви се ходи, можете да паркирате автомобила си на самото пристанище срещу заплащане. Иии красота! Разкри се с цялото си величие! Езерото Химзее се обслужва от фериботи, които спират на много от населените места около езерото. И най – важното на островите Хернинсел и Фрауенинсел. При закупуване на билетите за ферибота, всеки получава карта със забележителностите и разписанието на фериботите и различните пристанища. Реално, ако правилно си планирате времето, ще имате възможност, както да разгледаш островите, така и да хапнеш и да се насладиш на разходките с ферибота с бира в ръка. За съжаление аз не успях да го направя. Не можах да повярвам колко много лодки и плажуващи видях. Цялото езеро беше в платна и ужаеше на плажно мляко.
Първата ни спирка беше островът Хернинсел. Там се намира дворецът Хернхимзее и Августинския манастир. Дворецът е построен в края на 19-ти век. Той е трябвало да бъде пълно копие на Версайския дворец (или просто Версай) – най-значителният архитектурен паметник на френския абсолютизъм. От архитектурна гледна точка дворецът Херенхимзее представлява съвършения проект – организиран комплекс, включващ приказно красиви сгради, невероятен парк, великолепни фонтани, приказни цветни градини. Останах с умивка на лице, когато тези прекрасни картини се разкриха пред мен, след приятната разходка между дърветата из острова. Седнах на заведението пред самия дворец и не спирах да се любувам на това така прекрасно и изпълнено с дух място. А старият манастир….място което също трябва да се посети. Той се нарича „Старият дворец“, в бароков стил е. В него отсядал Лудвиг II, докато се строял „Новият дворец“.
Последва отново качване на ферибота. Жаждата беше доста голяма и не се стърпяхме да си вземем бира и да се насладим на летния вятър и разходката из красиявия водоем. Трудно ми беше да устоя да не се топна в прохладните води. Задоволих се само с аромата на вода и босите си крачета. Минахме покрай Фрауенинсел. Там имаше толкова много плажуващи. Имаше насипи с морски пясък и безкрайно много лодки. На острова се намира Бенедектинския женски манастир, основан през 782 г. За съжаление нямахме време да го посетим и да разхажа повече за него. Може би следващия път. Минахме през повечето населени места около езерото. Определено всяко едно от тях е със собствен чар и е индивидуално само за себе си. Седях на палубата и гледах отраженията на птиците в синьо-зелените езерни води. Техните отражения бяха видими само тук – в езерото, където бях аз. Слънцето вече залязваше, а тези отражения се виждаха все по-обемни и ставаха все по-ясни, докато изведнъж се изгубваха сред клоните на дърветата. Беше като приказка.
Завърхихме си разходката отново на пристанището Приен. Обрано към колата и към вкъщи. Един чудесен ден изпълнен с много нови изживяваня, вода, слънце и любов! Водите на езерата имат древна памет и носят голяма сила!
