При
вет! Фокус на днешния ден реших да бъде един изключителен Технически музей, който посетих в Зинсхайм, Германия, който е официално открит през 1981г. Сваляйки снимките си от телефона, попаднах на този изключителен спомен и чувството на безкрайност на техники от цял свят, отново ме обзе. Там човек може да пътува във времето и стига да е любознателен и да има интерес в тази насока, може да се запознае с много исторически факти и да види изключителните изложени модели.
Да започна от начало. Стигането до музея е изключително лесно. Той се намира южно от Франкфурт, на около час и половина път с автомобил. Има доста указателни табели за това така изключително изложбено богатство. Огромният паркинг е достъпен и безплатен, за посетителите на музея. Едно от първите неща, които ми направиха впечатление е работното време. Уау…. няма почивен ден. Дори и по Коледните и Новогодишни празници, музеят е отворил врати за всички лобознайковци. Билетите си закупихме на място от касата и нямаше проблем да се заплати и с карта. Цената беше около 15-20 евро на човек. Всички бяха изключително любезни и говорещи английски език.
Разбрахме, че има две изложбени зали. Посетихме първата и се пренесохме на бойното поле. Там имаше възстановка на военни действия с макети на хора и военна техника. Беше направено по изключителен начин и усещаното, което придобиваш на такова място е настръхващо. Вървиш, разглеждаш, четеш и губиш представа за време и пространство, обграден от огромни армии.
Втората зала беше нещо различно. С влизането, окото ти започва да играе: антични автомобили и мотоциклети от всички епохи, огромни парни локомотиви, легенди от Формула 1, спортни коли, селскостопански машини, гигантски двигатели и много други. Но какво ни липсва?!? Там човек може да се докосне и да седне дори в пилотската кабина на двата изключителни Конкорд и Туполев ТУ144 . Ние определено искахме да се доближим до очарованието на авиацията и основно погледите ни бяха насочени към близо 20-те самолета и хеликоптера, намиращи се както в изложбените зали, така и на покрива на музея. Освен легендарните свръхзвукови самолети има много повече икони на авиационната история, на които човек може да се възхити.
За да стигнем до покрива на музея, се изкачихме по обезопасени вити стълби. Краката ми трепереха, при мисълта къде се качвам и страха ми от височини. Но интереса надделяваше.Чувството е неописуемо, а гледката възхитителна. И ето ги, изложени един срещу друг конкуренти: Air France Concorde F-BVFB и Tupolev TU-144. Въпреки повърхностното сходство, между двата самолета има доста различия: в конструктивната схема, в управлението на полета, в двигателните уредби.
Но стига суха материя и теория. Разгледахме обстойно не само тези два изключителни модела, но и легендарния самолет Junkers Ju-52, бойният самолет Messerschmitt Me-109 и няколко други. След като погледнах часовника си, разбра че са минали над 3 часа, като един миг. Слизам по стълбите и се насочвам към следващите изложбени модели. Спрях се пред Brutus. Имаше доста скупчили се хора на това място и всички искаха да се запознаят с историята и характеристиките на това превозно средство. Основния въпрос бе: Какъв е кубическият капацитет на експерименталното средство на Brutus?. Изключително!
Огладнях. На разположение на всички посетители е и един ресторант, където има изключителна кухня и ароматно кафе. Хапваш в компанията на свръхзвукови джетове, носталгични състезателни велосипеди, потопен в история и блаженство.


И обратно към в къщи!


Its like you read my mind! You seem to know so much about this, like you wrote the book in it or something. I think that you can do with some pics to drive the message home a bit, but other than that, this is great blog. A great read. I will definitely be back.
Thanks a lot for the comment. I’m glad you liked the post and my blog!