„Нека направим още една среща“ — какво остана неизяснено?

Има нещо в работното ми ежедневие, за което често се замислям.

Срещата приключва с „нека направим още една среща“ и започвам да се чудя къде е проблемът.

Ако можех да премахна една фраза от работните срещи, вероятно щеше да е тази. Особено когато сме обсъдили казуса, чули сме различни мнения, а единственото конкретно нещо накрая е следващата дата в календара.

В такива моменти за мен следващата стъпка е ясна: да се уверим, че задаваме точните въпроси.

Още в началото:

• Какъв точно е проблемът, който решаваме?
• Какво решение трябва да вземем и какъв резултат търсим?
• Какви факти имаме и какво още ни липсва?
• До кога трябва да вземем решение и какви са последствията, ако го отложим?

Не защото вече знам отговора, а защото тези въпроси ще ни помогнат да разберем откъде да започнем.

Понякога имам усещането, че обсъждаме решения, преди да сме се разбрали за самия проблем. Всеки говори от своята гледна точка, появяват се още теми и времето постепенно свършва.

Тогава още една среща изглежда като естествено продължение.

И понякога наистина е нужна. Но ми се иска, преди да я насрочим, да уточним какво ни спира и кой какво ще направи дотогава.

Да можем спокойно да кажем какво не знаем и какво ни притеснява. И също толкова ясно да кажем какво поемаме и до кога.

Може да трябва да проверим конкретен факт, да потърсим липсваща информация или да включим човека, който има отговорността да вземе решението, ако той не присъства.

Това би ми дало повече спокойствие от още една покана в календара. Иначе си тръгвам с мисълта, че след седмица ще проведем почти същия разговор.

Един час с шестима души е шест часа от времето на екипа. А всеки от нас има и друга работа, която го чака след срещата.

Иска ми се да приключваме с яснота какво сме решили, какво остава отворено и кой какво поема. Да усещаме, че разговорът ни е помогнал и знаем как да продължим.

За мен това би означавало по-малко напрежение и повече време да свършим работата, за която сме се събрали.